Паркинг

Популярен

Тоби както винаги закъсняваше за училище,защото отново телефона му се беше развалил.Време му беше да го смени.Той запали колата си и тръгна към училище.През целия път имаше това усещане ,че е забравил нещо ,но не можеше да седи какво точно.Стигна на Паркинга,там паркира колата си и я заключи .Когато тръгваше да се обръща той без да иска се блъсна в едно момиче:
-Извинявай.-той каза и се наведе да й помогне за учебниците.

Мажоретка

Днес на тренировките бе прекалено напрегнато. Анабел не спираше да ме гледа,както и аз нея. Мълчах,не можех все още да говоря с новата си сестра,въпреки че преди бяхме неразделни. След тренировките останах с екипа си ,излязох до колата си,за да си взема учебниците,но това хич не се оказа добра идея. Една сладко момче се блъсна в мен,а след това ми се извини.
- Спокойно,няма значение.. - промълвих с мрачен тон,опитах да звучи по-меко,защото момчето ми изглеждаше мило,но вече нямах нерви за нищо.
- Благодаря.. - казах малко по-късно. И двамата се изправихме,а аз подадох ръката си :
- Казвам се Саманта,а ти? - тонът ми този път бе по нежен и мек.

Популярен

Тоби си помисли"Колко хубаво момиче,но колко глупаво запознанство".Той подаде ръката си към нея и тя също ,когато каза й името си.Кожата й беше мека и крехка като,че ли беше направена от коприна.
-Аз съм Тоби.-усмихна й се.-Нов съм тук.От две седмици насам,но не съм виждал по-хубаво момиче от теб честно казано,а познавах доста момичета.Къде си се крила до сега?-той почна да й говори.Явно нямаше никакви проблеми да говори с хубави момичета.
-Извинявай отново за това глупаво запознанство,но се радвам ,че стана за да мога да те срещна.-той и намигна.

Мажоретка

Усмихнах се,определено бе подбрал хубави реплики за запознанство,рядко се срещаха толкова мили момчета,особено в тази гимназия. Ето защо не го бях виждала,бил е нов.
- Аз.. - започнах засмивайки се - Ами стоях си в къщи,чакайки принца на бял кон да ме спаси. - обясних с шеговит тон,хванах момчето под ръка.
- Също се радвам че се запознахме,ще те разведа из основните правила на училището. - влязохме през входа при шкафчетата. Показах му групата с футболистите :
- Те са задници,но пък когато ти трябва нещо биха ти услужили срещу нещо по тяхно желание. - след като той кимна му посочих мажоретките :
- Това е моята група,има мили има и гадни момичета,зависи от настроението. - след това му посочих другите групички. Попитах го за номера на шкафчето. Беше 69,а моето 71.
- Близо си до мен. - из чуруликах и го заведох до шкафчето.
- Дано ти бях полезна.. - следващия час бе история. - Какъв час имаш сега?

Популярен

Тя го развеждаше из училището и обясняваше кой,кой е,но май него не го интересуваше толкова ,колкото начина по който тя говореше и се държеше с него.Той я гледаше право в устните ,а и не беше от тези момчета,които да седят и да чакат и да се надяват.Взимаше това ,което искаше или харесваше.Беше откровен винаги щеше да ти каже цялата истина.
-Да ,беше ,но това не ме вълна колко ти ме вълнуваш.-хавана я за ръка.
-Искам да излезем след училище?-попита я той,но като,чели не беше въпрос ,а заповед.

Мажоретка

Подсмихнах се,целунах бузата му,заради милите думи,радвах се.
- Наистина не си като останалите момчета,държиш се мило.. - казах като че ли на себе си,оставих учебниците си в шкафчето и го погледнах.
- Хайде направо да идем на кафе сега? Какво ще кажеш? - повдигнах вежда,прибавих и усмивката си,защото знаех че на нея не може да се откаже.
- Моля те. - целунах отново бузата му,за да се съгласи. Страшно ми се излизаше,а й днес часовете бяха съкратени на по 15 минути,тъй че всичко щеше да е наред.

» Паркинг