Улиците

Футболист

- Добре, нека се разходим - казах с лека уплаха. Унесен в мислите си пропуснах да дам отговор на въпроса и това се превърна в поредния повод за гневни разсъждения относно характера и интелекта ми. Все още стоях неподвижно срещу нея и не смеех да направя движение в която и да е посока. Очаквах тя сама да тръгне към желаната дестинация и за това просто зачаках, докато го стори, а неприятните мисли отново нахлуха в главата ми...

Популярен

Явно не бе сигурен в отговора си... Е, какво ли можех да направя аз - нищо..

- Къде искаш да отидем? - запитах, като се отделих от дървото и застанах пред него. За всеки случай не ми се ходеше в някое кафе. Бих се зарадвала повече на някое открито и спокойно място... Е, той решаваше! Аз попитах дали иска да се разходим и се съгласи. Сега бе негов ред. Няма все аз да върша цялата работа.

Футболист

Нямах си никаква идея къде да отидем. Просто бях излязъл на кратка разходка из квартала. Замислих се къде обичат да ходят момичета като нея или поне френските им варианти, защото все още не бях опознал добре тукашните. Кафенета, клубове, барове и паркове. Добре. А кое бих предпочел аз? Кафенето не е лош избор, но изпих едно вкъщи, а и по принцип не съм голям фен на тъмната напитка. Може би парка беше най-добрия вариант.

- Искаш ли да посетим някое място с повечко зеленина? Някой парк, например?

Популярен

- Супер! - възкликнах - Кой от всичките? - запитах и се замислих. Явно обича зеленината, което беше добре за мен. Ако беше предложил някое кафене сигурно щях да му откажа, тъй като не мисля, че този прекрасен ден трябва да се пропилее на такова място. Обмислих всички места, където да отидем, но не знаех кое предпочита той, затова зачаках отговора му.

Футболист

Най-сетне казах нещо, от което бях доволен, но ето че то ми донесе още главоболия. Добре сторих, като предложих да отидем в парк, но сега идваше далеч по-важния въпрос - в кой? Имаше много в града, някои от които бяха пълни по това време, а други, безлюдни, като улицата. Не исках да ходя в някое оживено местенце, защото не това е начина да се насладим на природата, но пък в пуст парк може да си помисли нещо грешно за мен и да си отиде рано-рано.

- Сейнт Джеймс?

Популярен

"Явно има вкус - помислих си - Това ми харесва!"

- Страхотно! Да тръгваме! - изрекох и се запътихме към парка. Още не можех да повярвам, че той се нави да отидем нанякъде. Не ми се стоеше тук, насред пътя. Чудех се как да продължа дискусията, но нищо не ми идваше на ума, затова реших просто да мълча, ако попита нещо - попита, ако не просто ще ходим напред, наслаждавайки се на прекрасния ден...

Футболист

С нея поехме към парка, а докато вървяхме аз постоянно бях на поне два метра вдясно или вляво от нея. От време на време дори се налагаше да се блъскам в оградите на дворовете или да прескачам бордюра и да ходя по пътя. Не мога да си обясня защо точно го правех, но мисля, че се срамувах от нея и за това се стремях да поддържам някаква приемлива дистанция между мен и нея. Надявам се, че тя не бе забелязала как страня от нея, защото можеше да го приеме като обида, а аз изобщо не целях това.

Популярен

Стигнахме до мястото, където живея.

- Е, аз съм до тук! Улица Грийн номер 8 - казах и въздъхнах. Погледнах го тъжно...
- Надявам се да се видим отново - казах искрено и влязох. Не исках да го карам да стои отвън заради мен. И без това сигурно ме ненавиждаше..

Футболист

Замислих се дали да се държа грубо и да й отвърна "Едва ли?", но се отказах в последния момент. Щях да изтърпя някак си и да запазя добрите обноски и тон.

- Да, аз също. Довиждане! - отвърнах и поех нагоре към своята къща. Плануваната кратка разходка изобщо не беше такава, но все пак - свърши. Сега можех спокойно да си отида вкъщи, да вляза вътре, да седна на дивана и да се наслаждавам на домашния уют.