Улиците

Футболист

Реших да изляза на разходка из квартала и поех надолу по улицата. Докато вървях с бавна и уверена крачка по десния тротоар аз едва сдържах усмивката на лицето си. Живеех в чудесен район, който бе сравнително спокоен и пълен със зеленина, а аз обожавах растенията. Знам, че името на улицата е дадено преди да се засади всичката тази растителност, но определено беше интересно съвпадение. Времето навън бе прекрасно, но въпреки това бе пусто. Единствено птиците нарушаваха тишината със своите сладки песни. Можех да се наслаждавам на тази атмосфера цял ден, но възнамерявах да го правя само няколко часа, а може и по-малко.

Популярен

Направо си умирах от скука вкъщи и затова реших малко да се разходя. Всеки ден учене, учене и пак учене. Трябва да обърна малко внимание и на истинския живот, а именно този, който беше извън моята стая и извън учебниците. Пооправих се малко и излязох. Времето бе разкошно за разходки. Огледах се. "Хъм, няма никой. Как може в това хубаво време да няма никой навън?" - зачудих се. Без да му мисля много-много поех нагоре. Сложих ръце в джобовете си и вървях с умерена крачка напред.

Футболист

Вече вървях от няколко минути и едва сега срещнах някакъв признак за живот. Малко по-надолу в срещуположната на мен посока вървеше някакво непознато момиче. Беше твърде далеч, за да я огледам внимателно, но мисля, че беше на моята възраст. Явно все пак не съм единствения хитрец, който се е възползвал от прекрасното време. Продължих спокойно напред, но не изпусках момичето от поглед. Когато се приближи ми се стори позната и веднага се досетих от къде - Тимбър. Сигурно сме се засичали в коридорите, но в това голямо училище е невъзможно да познаваш всички.

Популярен

Непрестанно се оглеждах, но не засичах никой. Вървях смело напред и се наслаждавах на прекрасния ден, изпълнен с най-различни възможности. Внезапно засякох познат за мен човек. Поогледах го и се сетих, че е едно от момчетата, които играят във футболния отбор в гимназията в която учех. Какво ли прави тук? Забелязах, че ме гледа и реших да му махна, тъй като съм доста добре възпитано момиче. Усмихнах се и отново погледнах напред. Едва ли щяхме да завържем някакъв разговор, тъй като явно си имаше приятелка, а аз не исках да си имам проблеми с нея...

Футболист

Още малко и с нея щяхме да се разминем.

- Здравей! - казах и спрях рязко. Не знаех как да продължа разговора, защото не бях сигурен дали можех да й говоря на Ти или трябваше да използвам учтивата форма. За това просто си замълчах и изчаках да видя как ще продължи тя. Стана ми любопитно как се казва и в главата ми започнаха да се въртят всякакви имена.

Популярен

Останах като закована. "На мен ли говореше?" - запитах се и се обърах назад, за да се огледам - "Да не би да се е препознал? Е, все тая! Видяло се е, че ще трябва да му отговоря."

- Здравей! - отвърнах и се усмихнах. Не знам какъв беше целия този театър, но определено беше приятен до някаква степен. Надявам се, да не си помисли, че ще си легна с него, защото това нямаше как да стане. Всички момчета са еднакви... Е, може би почти всички, но точно футболистите си падат бройкаджий...

Футболист

- Ти учиш в Тимбър, нали? - запитах я срамежливо и от срам започнах да се чеше зад тила. - Струва ми се, че съм те виждал из коридорите. Ти си от популярните момичета.

Не знам дали тя щеше да приеме последното ми изречение като комплимент, обида или чисто информативно, но вече беше късно да редактирам думите си. Изрекох ги и сега оставаше да видя как ще отвърне.

Популярен

- О, ти явно си запознат с някой неща! - възкликнах - Дам, в Тимбър уча и да, от популярните съм! - казах и го погледнах с надоумение. Какво ли го бе накарало да завърже разговор с мен? Едва ли щеше да се задържи дълго. Най-много след следващите два-три въпроса, които ми зададе да побегне надолу.

- А ти трябва да си от футболния отбор, нали? - направих се на глупачка и вдигнах едната си вежда. Нямаше да е единствения, който задава въпросите тук.

Футболист

Останах потресен, след като установих, че едно от може би най-популярните момичета в училище знае кой съм или поне с какво се занимавам. Бях тук от няколко дни и още не бях запознат с училищния елит, но със сигурност всички останали знаеха името й. Ами сега? Какво да сторя? Нека бъда честен.

- Да, от футболния отбор съм. Може да ти прозвучи грубо, но... как се казваш?

Популярен

"Господи, на какво дължа това внимание? - запитах се - И защо му е нужно да знае как се казвам? Та той е един от футболистите на гимназията! Вярно е, че съм известна, но никога не си бях и помисляла, че някога ще ме заговори някой от тях. Да не би аз да го предизвиках, като му махнах, докато той ме гледаше втренчено?"

- Ейми! - отвърнах - Приятно ми е! - и въпреки това, че не исках да подавам ръката си го сторих. "Какви ли игри играеше? И какво искаше да постигне с милото си изражение? Вярно е, че е сладък, но външността лъже и прикрива намеренията на един човек."

Футболист

- Аз съм Тран! - отвърнах и стиснах внимателно ръката й. Ако се бях навел, за да я целуна щеше да е твърде театрално, а това дори и във Франция не го правехме вече. - Аз съм от Марсилия и уча в Тимбър по програмата за обмен на ученици. Предполагам, че на момчето, което е отишло в родината ми, му е също толкова приятно, колкото и на мен тук, и се надявам, че среща същите красиви момичета на улицата, както и аз.

Последното беше доста рискован комплимент. Не бих се учудил, ако вместо с красивата си усмивка ме дари с един шамар, но поне можех да се оправдая, че във Франция се прави така.

Популярен

Усмихнах се мило. Изобщо не очаквах да ми отправи комплимент и то по такъв мил начин.

- Аз пък съм от Лонг Бийч - изрекох и го погледнах. Едва ли бе толкова много заинтересован от къде съм, но реших да рискувам. Забелязах, че все още ръката ми е в неговата и бавно я отдръпнах, тъй като сигурно щеше да си помисли, че нарочно не съм я отдръпнала.

- Ам, съжалявам за въпроса, но на какво дължа това внимание? - запитах и леко повдигнах дясната си вежда. Не знам как щеше да разбере въпроса ми - дали, като обида или не, но не ми пукаше особено много. Единственото, което исках да разбера е какво крои, ако изобщо крои нещо...

Футболист

- Просто се разхождах из квартала и реших да те поздравя, понеже си първия жив човек, който виждам из района. Е, и мъртви хора не съм виждал - пошегувах се с тази плоска шега, но може би сгреших, че я използвах. Няма ли най-сетне да спра с това глупаво остроумие. Първо й направих смахнат комплимент, а сега се шегувам с мъртъвците. Ами ако имаше близък загинал? Можеше да приеме това като обида. Сега й давах втора причина да ме удари, след като първата не й беше достатъчна.

Популярен

Може би казваше истината, а може би я прикриваше доста умело зад лъжа. За сега мислех да му повярвам, но човек винаги трябва да има едно наум. Погледнах го и му се усмихнах чаровно. Изгледаше свестен тип, това не можеше да се отрече, но при мисълта, че той явно мисли само и единствено за секс... Би развалило мненията на много момичета. С ръка бавно отместих немирната си коса назад "Борба за независимост!" - помислих и погледнах към бретона си, който не искаше да застане мирно.

Футболист

- Явно косата ти създава доста проблеми. Аз няма за какво да се притеснявам - пуснах поредната глупава шега, целяща предизвикването на смях у нея, а постигаща точно обратното. Явно днес не е денят, в който ще се отърва от тази гадна черта на характера си. Липсата на ясен ход на разговора ни започваше да ме притеснява и за да се избавя от това неловко положение бръкнах в джобовете си и се загледах в корените на едно дърво, намиращо се вдясно от мен, които се бяха подали в пръстта.

Популярен

- Да, така е - изрекох и подухнах бретона си настрана - Но и аз не се предавам! - казах сериозно, след което се засмях. Беше глупаво от моя страна, но какво пък. Забелязах, че гледа надолу към корените на едно дърво. "Дали пък не му беше скучно с мен? Е, казах си, че ще побегне надолу..." Почесах се замислено зад тила и се зачудих какво да кажа, но нищо не ми идваше наум.

Футболист

- На къде си се запътила? - запитах аз, но съжалих за казаното, понеже може би избързвах с въпроса и навлизах твърде много в личното й пространство. Не бих се учудил, ако откаже да отговори или просто си замълчи, но едва ли можех да сторя нещо, за да предотвратя това. Тя е от популярните момичета, а аз съм член на футболния отбор. Най-вероятно щяхме са се срещнем и запознаем на някое парти в идните две-три седмици или дори по-рано. Може би щеше да е по-добре просто да отвърна на нейния поздрав с ръка и да продължа по пътя си избягвайки започването на разговор и оставяйки това за друг път, но вече беше късно и сега само се излагам.

Популярен

- Не знам... - въздъхнах - Просто времето днес е прекрасно и реших малко да се откъсна от ученето - казах и се усмихнах. "Страхтно, сега сигурно ме мисли за някаква зубърка, но какво пък." Лек топъл ветрец подухна и погали нежно кожата ми. Затворих очи и поех дълбоко въздух. Беше толкова приятно! Сетне се огледах, но нямаше никой.

- Днес е много празно! - казах - В такова хубаво време и да няма никой. - погледнах го въпросително, сякаш чаках всеки момент да ми каже защо няма никой наоколо.

Футболист

- Явно само ти и аз сме проявили съобразителност и сме уловили мига - отвърнах, но за пореден път прецених, че не е трябвало да казвам каквото и да е било, защото пак бях недоволен от начина, по който прозвучаха думите ми. Трябва да спра да говоря глупости, задължително, но едва ли щях да го постигна точно сега. Тя също бродеше без посока, като мен. Можех да й предложа да се разходим заедно, но срамът не ми позволи.

Популярен

- Да, така е - усмихнах се. До мен имаше дърво и реших да се подпра на него, като по-нахална. Загледах се в короната му. Беше огромна. Чудех какво да го попитам, но всичките ми въпроси се изпариха, като на магия.

- Ъъ... - започнах, но не довърших. Мислех да го поканя, ако иска да се разходим нанякъде, но ме досрамя, което беше, може би нормално...

Футболист

- Харесваш ли футбол? - Какво! По глупав въпрос не успях ли да измисля? Та тя е момиче, разбира се, че не харесва футбол. Те се интересуват само от футболистите. А сега, след този изненадващо тъп въпрос тя най-вероятно ще отвърне отрицателно, ще ме отпише и ще си измисли някакво оправдание, за да се махне от тук. Ако бях малко по-съобразителен можех веднага след казаното да добавя "Шегувам се!", но измина твърде много време и закъснях с реакцията си. Защо полезните идеи винаги идват тогава, когато вече нямам нужда от тях?

Популярен

"Хъм... дали харесвам футбол ли? Интересен въпрос!"

- Амиии - започнах - Честно казано не се интересувам много-много от футбола, но след време може и да започна. - казах и се усмихнах. Наистина след време можех да започна да се интересувам, тъй като следвам мечтата си...

- Искаш ли да се разходим? - изрекох и го погледнах със смразен поглед. "Моля!? Току-що да не казах...? Страхотно! Направо нямам думи!" Лека усмивка се появи на лицето ми и явно изглеждах много глупаво така, но какво да се прави... Няма връщане назад.

Футболист

Чудесно! Тя направи това, за което аз все още изчаквах подходящия момент. Мразя, когато момичето свърши моята работа, но в случая малко се радвах от развоя на събитията, защото така поне избегнах срама от евентуален отказ, а и тя показа, че наистина иска да се разходим, понеже, ако аз я бях попитал, можеше да се съгласи просто от учтивост, а всъщност да й е скучно и само да досаждам.

Популярен

- Е? Да или не? - запитах, тъй като не бях получила отговор. Може би бях луда да го каня да се разходим и това за "Да или не?" беше много грешно от моя страна, но веднъж започнато нещо няма връщане назад и това бе единствения изход. Най-вероятно нямаше да се съгласи, но какво пък. Имаше толкова много места, където да отида и да се любувам на прекрасния ден, но ако пък се съгласеше времето щеше да мине неусетно и на следващия ден ще бъде забравил за мен...