Докато се разхождах безцелно из града реших да посетя Из. От толкова много време не се бяхме виждали.
След като стигнах до дома й и влязох вътре, първото нещо, което заварих бяха кучетата й, който ядяха. Погалих всяко едно от тях и продължих да я търся.
- Из! - виках постоянно. Дома й беше голям, с много стаи, затова се налагаше да викаш, за да я намериш.
Качих се на втория етаж и там заварих котките й, които ядяха, а също и аквариумът й с рибки. Отидох до нейната стая и влязох вътре. Там беше ня.
- Из, здрасти. - усмихнах се и я прегърнах. - Какво правиш? - попитах, сядайки на леглото й.