Не ми се искаше да стигам чак до там,но все някога трябваше да разбере какъв бе баща ни. Кимнах леко и тръгнах напред,излязохме от тоалетните и тръгнахме по големите коридори,без да продумаме нещо.
Стигнахме до колата ми,запалих,но този път не тръгнах с висока скорост. Казахме си само няколко думи,преди да паркирам,заведох я вътре,разведох я из къщата,обясних й кое къде е,а след това я заведох до една много красива стая.
- Моята стая е на близо,ако искаш нещо,ела. - обясних й с нормално спокоен тон. Часът вече бе около три през нощта,а аз бях изморена.
- Аз ще вървя,лека нощ.. - целунах съвсем леко бузата й,а след това се прибрах в стаята си,където веднагически легнах на леглото,заспивайки.
Вто Ное 01, 2011 5:08 pm by Лорена
