Парк "Ст.Джеймс"

Футболист

- Добре - отговорих и се завъртях бавно, въпреки че страшно много исках да разбера за какво съвпадение говореше. - Така устройва ли те? - запитах аз щом я погледнах в очите. Седях кротко и се бях замислил върху предстоящият й отговор. През главата ми започнаха да прелитат хиляди варианти, но нито един от тях не ми се стори реалистичен и за това ги отхвърлих всички. Отговорът й щеше да хвърли светлина.

Популярен

- Дам! - кимнах и се усмихнах. - Защо искаш толкова много да знаеш какво е това съвпадение? - запитах. Той ме гледаше толкова сериозно, че от погледа му ме побиваха тръпки. Забелязах, че ръцете ми настръхнаха и ги разтрих.

- Добре, добре! Ще ти кажа! Само не ме гледай така. - казах - Ами работата е там, че - замълчах, след което въздъхнах дълбоко - Аз живея на същата улица! - изрекох го толкова бързо, та едва ли успя да ме разбере и се усмихнах. Много ми е чудно каква ли ще му бъде реакцията...

Футболист

- Една улица? - запитах изумено аз и се усмихнах. - Не очаквах да сме съседи. Къде точно живееш?

Знаех, че нашите са купили къща в скъп квартал, но изобщо не подозирах, че едно от най-популярните момичета в гимназията ще живее на същата улица. Мисълта за това веднага започна да ме радва, но същевременно и плаши. Хубаво е да имаш високопоставени съседи, но не винаги това е полезно. Това бе и причината да я попитам за точния адрес.

Популярен

- И да очаквам да ме посетиш някой път ли? - казах и се засмях.

Едва ли щеше да го направи. Аз съм едно от най-скучните популярни в гнимназията момичета и той явно го забелязваше.

- Пушиш ли? - запитах и го погледнах сериозно. Нямаше да се учудя, ако е така, но ако не пушеше със сигурност щях да си помисля, че е някакъв странен сън или нещо подобно. Вдигнах единия си крак на пейката и зачаках да ми отговори на поне един от въпросите, а ако ми отговори и на двата щях да бъда много доволна.

Футболист

- Да - отвърнах аз. - А ти? - запитах я на свой ред. Много момичета на нейната възраст все още не бяха започнали да пушат, но сред популярните повечето вече го правеха, а други бяха на път да започнат. Не знам към коя от трите групи спада тя, но нали именно за това беше въпроса ми. Докато чаках да отговори трябваше бързо да измисля с какво да продължа дискусията, понеже отново започваше да ми става неловко, а не исках тя да е тази, която постоянно пита.

Популярен

- Направо ме потресе! - отвърнах и го погледнах учудено - Осъзнаваш ли, че се тровиш? - усещах как отново започвам да се ядосвам. Как можеше да е такъв? Не можех да си го обясня. Какво намираха в цигарите?

- Не! - отвърнах - Ако ще умирам от нещо, то това нещо ще е естествената смърт, а не някакви си цигари! Господи! - след като изрекох тези думи, свалих крака си от пейката наведох се и се хванах за главата. "Какво всъщност ми пукаше за него? Това си е неговия живот, не моя..."

Футболист

Не очаквах да реагира така. Сигурно повечето й приятелки вече бяха започнали да пушат, но тя явно е някакво изключение.

- Хубаво е човек да се грижи за здравето си, но нали го правим, за да се радваме по-дълго на живота. Цигарите доставят удоволствие, а нали точно това е причината да сме тук, да се насладим максимално на земните блага - отвърнах леко философски аз, но не се и надявах да я убедя. Когато някой е твърде решен да не пуши малко неща са способни да го принудят да наруши обета си, както стана с мен.

Популярен

- Ти си... Господи! Нямам думи... - изрекох и се изправих. "Какво ми става по дяволите?"

- Виж, не знам какво направи, но не си помисляй, че ме е грижа за здравето ти или нещо подобно - изрекох и го погледнах сериозно. "Никога не бях очаквала така да реагирам!" С едната ръка се хванах за главата, а другата я сложох на кръста си. Започнах да се въртя в кръг и се надявах да се осъзная най-сетне... Той е просто... Даже не знаех дали е приятел или враг...

Футболист

- Успокой се! - посъветвах я с малко по-висок тон, но все още в гласа ми се усещаше неспокойствие и липса на увереност. Какво й ставаше? Едно "Да", с което отговорих на въпроса й за пушенето, и тя започна да се побърква. Нима не понася пушачите? Нищо чудно, че няма приятел. Повечето момчета на нашата възраст отдавна са станали заклети пушачи и явно заради този единствен недостатък тя ги отхвърля. Колко глупаво!

Популярен

- Виж... - започнах, но реших изобщо да не довършвам. Нужно ли е да казвам, че предишния ми приятел е избрал цигарите пред мен. "Ох, защо ли трябваше да се сещам точно за това! Явно се е видяло, че днешния ден ще бъде ужасен, а така се надявах да си прекарам хубаво..." Погледнах към Тран и за миг затворих очи. Тъкмо се бях излекувала от любовната треска, а ето, че май пак се случва това с мен. "Няма да го позволя!" - казах си и стиснах зъби...

Футболист

- Искаш ли да се разходим? - попитах я аз и станах от пейката. Малко движение щеше да й се отрази добре. Не разбрах какво точно се случи, но се надявах със смяната на обстановката да заменим и настроението, понеже сегашното не беше никак добро. Застанах срещу нея и зачаках да чуя какво ще отговори на предложението ми. Ако се съгласеше щях час по-скоро да се разкарам от този парк, а ако откажеше щях да се опитам да я убедя в противното.

Популярен

Погледнах го с тъжен поглед в очите и кимнах. Чувствах се много глупаво. Сигурно е помслил, че аз съм като другите, но аз съм далеч по-различна от тях. Исках да се прибера вкъщи и да се наплача като нормалните хора. За какво ли ми трябваше да задавам такъв очеваден въпрос. Ама и аз съм една... Сега сигурно цяла седмица ще бъда като зомби и ще ходя насам-натам без да знам къде точно отивам...

Футболист

Щом получих одобрението й веднага поех навътре в парка. Там пътечката се стесняваше дори повече и можеха да вървят един до друг не повече от двама души, но за щастие, ние бяхме точно толкова. Клоните на дърветата се преплитаха над главите ни и пропуснаха много малко светлина. Може би сгреших, че я поведох в този район, защото можеше да се стресне от тъмнината и тишината. Тази част от парка се посещаваше много рядко от хора и на места бетона, от който беше изградена пътечката, се беше пропукал и от процепите се подаваха тревички. Надявам се, че няма да си помисли нещо грешно за мен и причината да я водя тук.

Популярен

Ходехме близо един до друг и мълчахме. Нямаше какво повече да му кажа. Крачка след крачка навлизахме все по-навътре и по-навътре в парка. Пейките почти не се виждаха зад нас. Бръкнах си в джобчетата на си късите панталонки и въздъхнах отегчено. Свела поглед, мислех за миналото, което ми бе донесло толкова много болка и от което бях избягала, или поне аз така си бях помислила. Но ето, че сега то отново е тук и наслагва сол в раната...

Футболист

- Как си? - запитах я, с надеждата, че ще започнем някакъв по-приятен разговор. Вече постепенно започвах да преодолявам своята срамежливост и срама постепенно напускаше тялото ми. Чувствах се малко по уверен, но изглежда беше твърде късно. - Така и не разбрах какво ти стана преди малко. - запитах я отново. Щях да се радвам, ако отговореше поне на един от въпросите ми, а ако го стореше и за двата направо щях да литна до небето.

Популярен

Погледнах го с надеждата повече да не говорим за случилото се.

- Добре... може би - изрекох, въздишайки дълбоко. Изобщо не се чувствах добре. Спомените ми нанасяха жестоки удари и с всяка изминала секунда настроението ми спадаше. Май щеше да е по-добре да повървя още малко с надеждата, че ще се повдигне поне малко и после да се прибера. Едва ли щеше да ме изпрати до вкъщи без да го моля, затова не трябваше да се бавя много-много...

Футболист

Явно не искаше да отговаря на втория ми въпрос. Убеден съм, че го беше разбрала, защото наоколо бе тихо, а аз го казах ясно и отчетливо. Е, щом не желаеше да говори за това, нямаше да я притискам. Нямаше и голямо значение.

Замислих се как да продължа разговора, но отново изпитах същата липса на идеи, която ме споходи в началото на разходката, когато я срещнах, и сигурно щеше да ме съпровожда до самия й край. Отново се налагаше да оставя разговора в нейните ръце.

Популярен

От километри личеше, че не му се разговаря с мен. Нормално е, все пак... Нямаше какво повече да му кажа.. Почти се стъмни, а ние продължавахме да навлизаме в парка. Внезапно нещо подскокна пред мен. Без да се усетя вече бях зад Тран изплашена до смърт. Изобщо не очаквах това.

- Какво беше това? - запитах паникьосано, като го дъжех за раменете и леко се повдигах на пръсти, за да огледам напред. Цялата бях изтръпнала, а отстрани сигурно изглеждах като малко дете...

Футболист

- Не си ли виждала жаба? - запитах я и се засмях. Да се уплаши от заек, змия, куче котка или някакво по-голямо влечуго или бозайник, добре, но от жаба. Те са толкова малки и незабележими, че мнозина дори не им обръщат внимание, а тя се стресна от тях. Овладях се бързо и прекъснах смеха си, който, ако го бях оставил без контрол, щеше да стане гръмогласен и дори плашещ. Приближих се до близкия храст и рязко протегнах ръка. С радост установих, че съм хванал малката зелена животинка, която изобщо не изглеждаше уплашена, но кой може да разчете изражението на една жаба. Обърнах се към Ейми и показах улова си.

Популярен

- Господи! Махни я! Моля те! - завиках и се отдръпнах настрана - Мразя жабите! - Само като видях малката, гадна, зелена гадинка в ръцете му и побягнах надолу. След около 4-5 метра се обърнах да видя дали още я държи и установих, че не я е пускал.

- Хвърли я! - завиках и започнах да махам с ръце, като някаква откачалка. Ненавиждах тези животинки изобщо и не исках да си имам работа с тях. Само при мисълта за жаба и настръхвах цялата...

Футболист

- Как може да говориш така за тези животинки? Знаеш ли, че в световен план популацията им намалява? Остават все по-малко и по-малко от тези прекрасни невероятни създания. Възможно е след няколко години наследниците на този мъник да са последните от своя вид.

След тази кратка лекция по зоология аз замълчах и зачаках, за да видя нейния ответен отговор. Не можех да разбера от къде се е появила тази ненавист към тези прекрасни живи същества, но исках (и щях) да разбера.

Популярен

Поклатих глава...

- Просто не ги харесвам! - извиках. Не смеех да мръдна. Само при мисълта, че ако се доближа до него той може да я хвърли към мен ми ставаше гадно. Стоях неподвижно на мястото си и го гледах втренчено... "Какво ли щеше да направи?" - запитах се...

Футболист

- Хайде, де! Нищо няма да ти направи. Ела, подръж я за малко - помолих я и протегнах ръце напред, за да може да види какво има в шепите ми. Жабката стоеше кротко и не се опитваше да избяга. Явно беше свикнала с хора или беше смела животинка. Гледаше ме с огромните си очи и дори не крякаше.

Погледнах към Ейми и си придадох мило изражение, за да я убедя да хване жабата.

Популярен

- Не искам! - отвърнах. Останах неподвижно и го гледах, но когато той направи мило изражение не можех да не му откажа и се приближих. Останах на метър от него и гледах малката, гнусна животинка в шепите му. Имаш странното усещане, че всеки момент ще скочи срещу мен и бързо се отдръпнах няколко крачки назад.

- Доволен? - запитах - А сега я пусни - казах и го погледнах едновременно тъжно и сериозно...

Футболист

- Не, не съм доволен. Помолих те да я хванеш с ръце, не да я гледаш - отвърнах и я погледнах сериозно с леко обидено изражение на лицето. Изглежда нямаше да се съгласи да подържи жабката и за това се приближих до храста и я пуснах на земята. Веднъж видяла свободата тя бързо заподскача навътре в гъсталака и след миг се изгуби от погледа ми. Изправих се и пак погледнах към Ейми. - Да продължим напред. Все някъде трябва да има питейна вода, с която да си измия ръцете.

» Парк "Ривърти"