Парк "Ст.Джеймс"

Популярен

- Добре - отвърнах и продължихме напред - Не говореше сериозно, нали? - запитах - За това да хвана гадинката? - погледнах го малко недоверчиво. Не ми се вярваше много-много, че наистина ще иска това от мен. Крачехме бавно по алеята, а аз предпазливо се оглеждах за още жаби. Изобщо не исках отново да се крия зад Тран като малко детенце...

Футболист

- Защо смяташ, че не съм говорил сериозно? Напротив, точно това исках, но ти не успя да надвиеш страха си, който, между другото, е много глупав - отвърнах й аз. Можеше да се обиди от казаното, но вече нямаше голямо значение. Тя не понася пушачи, а аз - страхливци. Ще приключим разходката, ще я изпратя до тях и после ще се виждаме от време на време из квартала и ще се поздравяваме, като най-обикновени съседи. Възможно е понякога да се засичаме из коридорите, но това е малко вероятно. Аз съм предимно на терена.

Популярен

- Глупав ли? - отвърнах злобно - А това да пушиш и да се тровиш не е глупаво, нали? - сопнах се срещу него. Заоглеждах се наоколо за някоя жабка. Исках да му докажа, че мога да бъда и безстрашна, макар че изобщо не ми се искаше да го правя.

- Добре! - отвърнах - Намери ми някой жаба и ще видиш, че ще я взема в ръцете си - казах с изписано на лице отвръщение. Мразех тези гадинки и изобщо не исках да ги виждам, а сега ще показвам на някой, че мога да бъда и безстрашна, като подържа една от тях...

Футболист

- Късно е вече - казах с известно отегчение аз и продължих напред. Както и очаквах, вляво от пътечката имаше малка чешма и аз се запътих натам, за да измия ръцете си. Не изпитвах никаква погнуса от жабите, нито пък от каквито и да е други земноводни, но въпреки това исках да изплакна дланите си, защото някои от тукашните видове жаби бяха отровни и предизвикваха обриви и парене. Докато се миех завъртях глава и мълчаливо погледнах към Ейми.

Популярен

- Не ми ли вярваш, че ще хвана една от тези малки гнусни гадинки? - запитах и без да изчакам отговор се обърнах и отидох до близкия храст. Бавно се наведох и започнах да оглеждам. Внезапно пред мен подскокна една и аз се търколих назад.

- Такаммм - изрекох и бързо протегнах ръка. Сигурно изглеждах доста глупаво отстрани, но много мразех някой да ме упреква.. Вдигнах ръка и с изненада открих, че съм успяла да хвана една. Бавно я вдигнах и я поднесох към Тран. Държах я за едното краче и я гледах с презрение.

- Доволен ли си, Тран? - запитах и го погледнах по най-злобния начин...

Футболист

- Недей да я държиш така! - развиках се аз щом видях как е хванала невинното създание. Затичах се към нея и хванах внимателно жабката. - Пусни я! - отново извиках. Как може да е толкова несъобразителна? Ако нея я хванат така нямаше да й е никак приятно. Отдалечих се с няколко крачки от нея и положих жабата под един лъч слънчева светлина, който се процеждаше през гъстите корони на дърветата. - Виж какво направи! - скарах й се, когато видях, че има малка раничка на свивката на крачето. Нямаше как да й помогна, а и не ми изглеждаше чак толкова сериозно и за това я пуснах обратно в храсталака, но този път - много по-навътре, за да не може някое друго разглезено момиченце да я нарани.

Популярен

- Нищо не съм направила на жабата - повиших му тон и отидох да се измия. Исках по някакъв начин да си му го върна за всичките обиди, които изрече. Напълних шепа с вода и го намокрих. Усещах, че започвам да се държа детински, но това не ми пречеше. Засмях се и се отдалечих на няколко крачки от него, тъй като не знаех какво ще направи. Не ми пукаше за каква ще ме помисли, то вече беше ясно...

Футболист

"О, да, нищо не си й направила. Ти си мислиш, че всички за корави като твоите приятелчета от отбора по американски футбол!", помислих си гневно и се изправих без изобщо да й кажа. Оказа се точно такава, за каквато я помислих в началото. След като тя се отдръпна аз отидох до чешмата и повторно измих ръцете си, защото нейната глупава постъпка ме принуди пак да хвана жабчето. Във Франция използваме някои жаби за храна, но аз винаги съм харесвал тези създания и съм отказвал да опитам от бутчетата им, а тя се отнесе така безотговорно, че за малко не откъсна едното.

Популярен

Явно беше доста гневен от постъпката ми. Почувствах се гузно и реших бавно да се оттегля. Обърнах се и закрачих нагоре по алеята. Постъпката ми наистина бе глупава, но той ме придизвика. Изобщо не исках да наранявам животинчето, което не харесвах. "Когато някой ти каже 'Не можеш' ти му отвърни 'Само гледай' " Въздъхнах дълбоко и пъхнах ръце в джобчетата си...

Футболист

"Сега пък се цупи!" - отегчено възкликнах мисловно аз. И какво трябва да направя? Ако я оставя утре ще разправя на всеки, че съм я зарязал в парка, държал съм се грубо и прочие. Не ми пукаше особено за мнението на другите, но то щеше сериозно да се отрази престоя ми тук. Явно нямах голям избор и бях принуден да я последвам и да се унижавам пред един, вместо да бъда унижават от стотици.

- Почакай! - извиках аз и я настигнах.

Популярен

Спрях и се обърнах.

- Какво искаш? - запитах незаинтересовано. Сигурно се страхуваше за нещо или се страхуваше от мен. Но защо? Аз нищо няма да му направя... Няма да го изям... Исках повече от всичко да се прибера и да си взема един душ. Омръзна ми да се правя на такава, каквато не съм, само и само, за да завържа някакъв разговор с него...

Футболист

Нейната реакция веднага ме разубеди. Вече изобщо не ме беше грижа какво ще разказва на приятелките си и какви слухове ще пусне. Аз пък можех да разглася, че я е страх от жаби и да описвам с пълни подробности всичките й панически действия, предизвикани от уплахата. Ако ми обяви война и аз бях способен да отвърна с не по-слаб словесен залп.

- Нищо - казах, обърнах се и поех назад.

Популярен

Почувствах се гадно. Никога не бях карала някой да си тръгне само с една дума. Е, в този случай беше въпрос. "Какво да сторя? - запитах се" Затичах се и го спрях. Бях опряла ръце на гърдите му и го гледах право в очите.

- Виж, запознанството ни не започна изобщо както трябва! - заявих - Аз не съм такава, за каквато ме мислиш. Просто... Ъх... Просто мислех, че искаш да постъпиш с мен по най-гадния начин, който може да съществува... Затова се държах като пълна глупачка... - изрекох и продължавах да стоя и да го гледам в очите...

Футболист

Сега пък какво й става? Първо тръгва нанякъде, после се връща. Няма ли да реши най-сетне? Настроението ми вече съвсем се беше скапало и изобщо не ми е искаше да продължавам да си говоря още с нея.

- Добре - отвърнах сухо. - Аз мисля да се прибирам вкъщи. Ако и ти ще правиш същото нека те изпратя.

Популярен

Явно не му пукаше особено много.

- Добре, както искаш.. - отвърнах и се отдръпнах от него. Не ми се искаше така да ме запомни, но какво можех да направя...

- Може да излезем на кафе някой път и да се поопознаем както си му е реда. - погледнах го - Искаш ли? - запитах и се надявах да се съгласи. Ако пък откажеше все нещо щях да направя по въпроса...

Футболист

- Не съм голям почитател на кафето. Ти сега ще се прибираш ли? - запитах я след като не отговори на въпроса ми. Трябваше да знам дали ще я изпращам или направо да си ходя вкъщи. Не ми се стоеше повече в този парк. Точно сега ми се искаше да се върне онази срамежливост, която ме беше обхванала в началото, но от нея нямаше и помен. Сега бях далеч по-смел и вече си отидоха всички задръжки. Видяло се е, че в САЩ не е като във Франция.

Популярен

- Да - отвърнах. Явно изобщо не трябваше да хващам онази жаба. Защо всички момчета се държат като пълни олигофрени? Изобщо не можеш да ги разбереш. Правиш се на глупачка пред тях, а те... "Ъх, така ми се иска да потъна в земята!" Погледнах го нерешително и се обърнах. Започнах да крача бавно напред с надеждата, че ще ме последва...

Футболист

- От тук не е ли по-пряко? - запитах я и посочих пътя, по който дойдохме. Ако продължи напред тя ще трябва да обикаля парка поне половин час, докато излезе в другия му край. По-удобно беше да се върнем по същата пътечка, да излезем на главната алея и от там обратно към улица Грийн. Не помръднах от мястото си и зачаках да се обърне и да се съгласи с моето предложение за маршрут.

Популярен

- Да, прав си - казах и се усмихнах - Замислих се и вече не знам на кой свят съм. - Върнах се до него и зачаках да поеме по алеята. Почувствах се още по-глупаво, а лицето ми стана тъжно. Сведох поглед. "На какво дължа всичко това, Господи, на какво? - завиках наум" Искаше ми се да потроша нещо от яд. Вече не издържах!

Футболист

- Да вървим - казах и се усмихнах на сила. Закрачих бавно по пътечката без да кажа нито дума. На края започна да ми става неловко и реших да проговоря, но отново загубих дар слово. Мозъкът ми пак спря да дава идеи и не можех да измисля какво да й кажа. - Ти на колко си? - измрънках най-сетне. Въпроса не беше толкова глупав, колкото онзи с футбола, който й зададох по-рано днес, но несъмнено му оспорваше първото място.

Популярен

- Все още на 17 - казах и се усмихнах - През октомври ще правя 18. Ти? - запитах и го погледнах. Не очаквах да проговори след случилото се... Ходех бавно с наведена глава и обмислях всичко наново. Какво ли щях да правя, след като се прибера вкъщи... Най-вероятно щях да гледам телевизия или да чета книга..

Футболист

- Аз ги навърших още януари - казах и се опитах да си придам някакъв глас, подсказващ, че се фукам, но не успях и изречението ми прозвуча с чисто информативен характер, каквото всъщност наистина беше. След казаното отново настъпи тишина и пак започна да ми става неприятно. Това мълчание ме изнервяше все повече и повече, но се успокоявах с мисълта, че разходката вървеше към своя край и скоро щях да се прибера вкъщи.

Популярен

- О, значи си ми батко. - казах шеговито, след което настъпи мълчание. Чудех се как да го наруша, но нищо не ми идваше на ума. Ако искаше нещо да пита, нека заповяда. Аз мисля, че свърших с моите въпроси. Почти се виждаше края на парка, аз се почувствах някак странно. Той мълчеше, аз мълчех, сякаш бяхме непознати един за друг, а това не бе така..

Футболист

Вървяхме безмълвно известно време, докато стигнахме улица Грийн. Не знаех къде точно живее тя и за това я оставих да води, понеже не събрах смелост да я попитам за адреса. Всъщност, не смеех да я попитам за каквото и да е, а и не виждах никакъв смисъл в това. Ние просто се срещнахме на улицата и решихме да си правим взаимна компания по време на разходката. Тя обаче свърши и сега е време да си кажем "Довиждане!", но мисля, че и двамата ще се надяваме да няма повторна среща.

» Парк "Ривърти"